Не, не питам за тази, конкретна власт. Всяка власт е силна докато има какво да даде. С онова, което дава, тя държи народа си в подчинение.
Обикновено дава пари. Или, по-точно – ги разпределя. Когато се появи проблем с парите, започва да дава сигурност. А когато фалира и вече няма какво друго да даде, дава права и свободи.
Представителната демокрация се осъществява чрез партиите. Те дават обещания за права и свободи, преди да дойдат на власт, и пари, или сигурност, или бонуси, след като дойдат. Не на всички и не по равно.
Преведено на изключително много прост език,
Партиите си купуват властта на лизинг и я ползват по усмотрение. Плащат възможно най-малко и ползват възможно най-безогледно. Възможното го определяме ние.
Народа и управляващите така са свикнали с маниерите, правилата и способностите си, че каквото и да било развитие, във всяка област, е предсказуемо с огромна степен на достоверност. Ходовете в играта са едни и същи, крайния резултат е предизвестен, и ако някой остава понякога изненадан, това е само онзи, който междувременно се е позамаял от успеха.
На мен властта не ми пречи. Която и да е тя.
На останалите, тук в блога – също. Както и на останалите в държавата. Всички, обаче, се преструват. Измислил си е цял един народ някакви, никъде не описани критерии, съобразно които оценява ли, оценява. Говори и се реди смирено на опашка за онова, което властта раздава: - пари, сигурност и миражи. Уж протестира, а в същност – не. Уж мизерства, а в същност – не. Уж съществува ...
Веднага щом спре да прави това, обществото ще стане ухажвано общество. По същите причини, поради които е уважаван и отделния човек, който не се реди на опашка и не протяга ръка.
Ако искаш да те уважават, не чакай да ти дават. Не призовавай народа, не разчитай на непознати и се опитвай да градиш реалистични представи.
Вероятните възражения по така поставения въпрос са, че човека е стадно животно, че обществото се нуждае от правила и сигурност, че има слаби и в неравностойно положение хора.
Всички, които ще изразят подобни съображения, крият зад тях огромната си неангажираност именно по тези въпроси, които така ентусиазирано дебатират.
